Участници:

1. България
2. Източна Римска империя

Сили:

1. Българска армия: неизвестна численост
2. Ромейска армия: незивестна численост

Пълководци:

1. Българска армия: Цар Асен Ι (1190-1196 г.)
2. Ромейска армия: император Исак ΙΙ Ангел (1185-1195 г.), Йоан Дука, Мануил Камица

Историята накратко:

През пролетта на 1190 г. император Исак ΙΙ Ангел повежда голяма по численост войска към Месемврия и Анхиало, а оттам към проходите на Източна Стара планина. След като ги преминава безпроблемно, императорът поема към българската столица Търновград. Изненадата е на негова страна, но дори и това не е в състояние да му гарантира бърза победа, към каквато се стремял предвид поредицата от неуспехи срещу българите през последните години. По това време в Търновград вече цар на българите и власите е Асен – по-малък брат на Петър. Петър запазва царската си титла и се оттегля в старата българска столица Преслав.

Асен се заема да подготви Търновград за отбрана срещу напиращите от изток ромейски сили. Според сведенията на хронистите Никита Хониат, Теодор Скутариот и Георги Акрополит, василевсът разполага войската си на лагер около Търновград, където вече е имало голяма българска войска под водачеството на Асен. Не е известно обаче дали ромеите са предприемали атаки срещу добре укрепената българска столица. И тримата хронисти твърдят, че императорът като отишъл пред града, видял една здраво укрепена крепост, която била труднопревземаема. За самата обсада хронистите не пишат почти нищо, следователно ние няма как да придобием точна представа какво се е случило пред стените на Търновград. Единствено откриваме податки за тактически ход от страна на цар Асен, който принуждава императора да снеме обсадата на Търново и да търси най-бързия и безопасен маршрут през Стара планина към Тракия. Според описаното от хронистите фалшив беглец дезертьор да извести на василевса, че Дунава е преминат от голяма куманска армия, която се насочва към Търновград в помощ на обсадените българи. Разигралите се събития след оттеглянето на ромеите обаче показват, че вероятно този беглец е бил пратен от българския цар с цел да излъже василевса и той да загърби всякаква предпазливост, превръщайки армията си и най-вече себе си в лесна плячка за българите.

Ромеите вдигат бързо обсадата на Търновград и поемат на юг към Тракия през Тревненския проход. Армията на императора се придвижва строена по класически начин – авангард (съставян от пехотни формирования) център (съставян от елитната гвардия на василевса и обоза) и ариегард (съставян предимно от кавалерия). Задачата на авангарда, командван от Мануил Камица е да осигурява безопасното придвижване на главните ромейски сили, сред които е и император Исак Ангел. Тук има противоречие сред историците, които изследват този период от българската история – едните твърдят, че българските части са разположени в засада в Тревненския проход и ловко пропускат авангарда на ромеите да премине необезпокояван, за да може цялата войска на навлезе в прохода и едва тогава предприемат атака, други обаче са на мнение, че ромейската армия се е придвижвала от Търновград към прохода в ускорен ход, тъй като е била преследвана буквално по петите от българите. Втората хипотеза може да бъде оспорена, тъй като ако е имало незабавно преследване след оттеглянето на ромейската армия, то българите биха я разбили много преди тя да навлезе в планината. Със сигурност обаче български части са навлезли в прохода в тил на ромеите и са нанесли решаващия удар, който е подпечатал ромейското поражение. Съществува хипотеза, че при атаката срещу центъра, ариегардът на ромейската войска, командван от Йоан Дука, е отстъпил назад и е намерил обходен маршрут, по който преминава успешно в Тракия. Тази хипотеза обаче няма как да бъде потвърдена. Според хронистите, когато ромейският център наближава българските засадни части, те изсипват срещу него множество камъни и започват да го обстрелват със стрели, и след това се хвърлят срещу отряда на императора. В този момент ариегардът на ромейската армия се съсредоточва срещу мястото, където са водачите на българската войска, но не постига успех. Натискът срещу центъра е толкова силен, че императорската гвардия започва да пробива път през паникьосаната войска, за да успее да изведе Исак Ангел от бойното поле невредим. Самият император е паникьосан от изненадващата атака и в бягството си губи шлема си и други свои лични вещи. За да осигурят път за бягството му, гвардейците избиват собствените си войници. Така се стига до прецедентна ситуация за българо-ромейска битка – ромейските войници започват да се избиват помежду си, което допълнително внася паника и улеснява победата на българите. Император Исак Ангел успява да се измъкне и в околностите на Крън настига отстъпващия авангард. Поражението е толкова голямо, че дори лъжливият слух за победа, пуснат от императора сред ромеите, бързо бива опроверган.

След победата при Тревненския проход инициативата за водене на настъпателна война преминава в ръцете на българския цар Асен и той се възползва от предимството си. През следващите 5 години той поредприема редица походи на запад и юг като освобождава голяма част от българските земи.