Първото управление на султан Мехмед II (1444-1446 г.)

След разгрома на армията на крал Владислав III Ягело в битката при Варна (10.11.1444 г.) от армията на османския султан Мурад II, надеждата за спиране на османското нашествие чрез кръстоносни походи умира, поне временно. Султан Мурад II повторно се оттегля от престола и оставя управлението в ръцете на 12-годишния си син Мехмед II, който е владетел на Османската държава формално от юли/август 1444 г. Мехмед е подценяван като владетел от подчинените си и най-вече от великия везир Чандарлъ Халил паша, който е и довереник на Мурад II. Де факто управлението на държавата е в ръцете на Чандарлъ Халил паша, който пък от своя страна се опитва да парира в зародиш амбициите на Мехмед да насочи всички сили и ресурси на Османската държава към обсада и превземане на ромейската столица Константинопол. Не е известно от кога датира амбицията на Мехмед да завладее „Града на царете“, но вероятно е още от преди убийството на неговият брат Алеадин Али през 1443 г. (който е любимец на Мурад II и очакван наследник на престола). Известно е, че Мехмед не се е ползвал с доверието на баща си и вероятно това е било продиктувано от амбицията му да завладее Константинопол – начинание, в което самият Мурад II се проваля през 1422 г.

            Докато в Одрин ситуацията е нестабилна, бургундският флот, подкрепен от влашкия войвода Влад II Дракула навлиза по Дунава и завладява Тутракан, Гюргево и Русе. В същото време на юг османските сили търпят поражения в Централна Гърция от войските на пелопонеския деспот Константин Палеолог (бъдещият император Константин XI Палеолог). Константин и брат му Тома Палеолог получават подкрепа от херцога на Бургундия Филип Добрия, който им изпраща отряд от 300 войници. До края на 1445 г. Константин и войските му достигат планината Пинд в Тесалия.

            Пораженията на османците по бойните полета на Балканите предизвикват смут в столицата Одрин. Освен това градът е обхванат от пожар и еничерски бунт през април на следващата 1446 г. В следващите месеци влошаващата се ситуация предизвиква свалянето на Мехмед II от трона. Предполага се, че бунтът на еничарите е бил организиран по заповед на великия везир Чандарлъ Халил паша от неговия приближен главатар на еничарите Куртчу Доган като основание невръстният султан да бъде детрониран и на трона да бъде върнат неговия баща Мурад II.

Второто управление на Мурад II (1446-1451 г.)

През септември 1446 г. Мехмед е принуден от Чандарлъ Халил паша да абдикира от трона. Мурад II се връща начело на държавата и веднага започва подготовка за поход срещу пелопонеския деспот Константин и брат му Тома. Мехмед е изпратен в санджака Сарухан (Маниса), където живее като престолонаследник до смъртта на баща си, когато поема управлението на Османската държава за втори път. 

През късната есен на 1446 г. Мурад поема срещу Константин и Тома. След като изтласква ромеите от завладените от тях територии в Тесалия, османската войска достига до територията на Атинското херцогство, управлявано от Нерио II Ачайоли. Мурад превзема Тива и принуждава херцога да се признае за негов васал и да плаща годишен данък.

В края на ноември 1446 г. войските на Константин и Тома се изтеглят към Коринтския провлак и стената Хексамилион, където се укрепяват. На 27.XI армията на Мурад II пристига при Хексамилион и атакува позициите на ромейската войска. Освен числено превъзходство, османските сили имат и превъзходство в техническо отношение – снабдени са с топове. Тъй като не успяват да постигнат успех чрез фронтална атака, на 10.XII частите на Мурад започват обстрел на стената с оръдията си. Пробивите принуждават ромейската армия да се изтегли към вътрешността на Морейското деспотство. Поражението на ромеите при Хексамилион дава възможност на Мурад и армията му да оплячкосат цяла Морея. Султанът изпраща Турхан бей да превземе Мистра, столицата на деспотството. Мистра е отбранявана от Димитрий Палеолог, брат на Тома и Константин. Войската на Турхан бей е отблъсната, а Мурад не се намесва, тъй като не иска да превзема териториите на Морейското деспотство. След като се разправя с братята Палеолози, Мурад II се завръща в Одрин и прекарва там лятото на 1447 г.

През 1448 г., подстрекан от Венеция, султан Мурад започва подготовка за поход срещу албанският владетел Скендербег, който по-рано се е отцепил от османската власт. Причината е, че от 1447 г. Скендербег е във война със Серенисимата. Мурад събира около 60 000 войници и поема на поход към Албанските планини. С него е и синът му принц Мехмед. През лятото на 1448 г. османските войски достигат до крепостта Светиград и я превземат, но не продължават във вътрешността на Албания.

Втората Косовска битка

Възползвайки се от ангажираността на Мурад в Албания, Янош Хуняди организира нов кръстоносен поход срещу османците. В коалицията, доминирана от Кралство Унгария се присъединяват войски от Свещената Римска империя, Бохемия, Влашко, Молдова и Великото херцогство Литва. Числеността на кръстоносната войска е спорна. Съществуващите няколко хипотези приемат, че тя е била съставена от 22-30 000 бойци, или от 31-47 000 бойци, или от общо 32 000 бойци (24 000 войници на Хуняди и 8 000 на влашкия воевода Влад III Дракула). Най-достоверна е третата хипотеза, тъй като е известно, че армията на султан Мурад II е разполагала с почти двукратно превъзходство над кръстоносната войска.

През септември войските на Хуняди преминават Дунава и опустошават земите на сръбския деспот на Смедерево Георги Бранкович, тъй като той отказва да се присъедини към антиосманската коалиция. Когато до султан Мурад достига вестта за настъплението на кръстоносците, той веднага изоставя кампанията си в Албания. Той поема с армията си на север, за да пресрещне армията на Хуняди. На 17.Х.1448 г. двете армии се срещат на Косово поле. Изненадата е на страната на османците, които сварват изграждащата вагенбурги кръстоносна войска. Сражението се води три дни – от 17 до 20.Х.1448 г. През първия ден не се стига до решителен сблъсък, но през втория кръстоносците предприемат атака и са отбити. На 20.Х частите на Мурад атакуват позициите на кръстоносците и след това превземат лагера им. Остатъците от кръстоносната войска под командването на Янош Хуняди се оттеглят на север към Дунава.

Погромът на кръстоносната войска на Косово поле и последвалите походи на Мурад през лятото на 1450 г. срещу Скендербег в Албания слагат край на опитите на християнските държани да организират кръстоносен поход срещу Османската заплаха. Единствено Скендербег продължава съпротивата срещу османците в региона на Албания. През лятото на 1450 г. Мурад II нахлува на албанска територия, обсажда крепостта Светиград, но не успява да я превземе. Опустошава региона около града и се оттегля към Одрин, където умира на 13.II.1451 г. Неговият наследник султан Мехмед II получава една стабилна държава, която е набрала достатъчно сила, за да избухне в стените на Константинопол и в следващите десетилетия да покори почти целия Балкански полуостров и Мала Азия.