На 27.V. Мехмед II обявява, че ще се състои нападение и строява армията си. На военния съвет предния ден е решено как ще се развие щурмът. Войската е разделена на три линии – първата се състои от християнски войски от Балканите, аканджиите, азебите и яята, втората – от анадолските и румелийските военни части, третата – от най-елитните сили на османската армия – еничарите и спахиите. Предвидено е основните удари да се нанесат по Влахерните и Месотехион, при Романовата порта.

Османските сили започват да се приближават постепенно до града от всички страни. Преместването на оръдията и престрояването им приключват вечерта на 27.V. На следващия ден османците почиват. Ромеите започват да се чудят защо в османския лагер няма движение. Двете възможни тези са, че или се готвят за отстъпление, или обратното – че предстои масово настъпление по всички сектори на стените.

Вечерта на 28.V в църквата „Св. София“ в Константинопол е отслужена литургия, на която присъстват католици и православни. Целия ден преминава в църковни шествия и молитви.[1] Изморените защитници получават глътка въздух, то това не е достатъчно. Сънят им е разтресен от бойните музики на османците късно през нощта. Това е началото на последната атака срещу стените и последния опит на османците да превземат Града.

В 01:30 ч. на 29.V Мехмед II заповядва войската да се строи за нападение и дава последни заповеди. Започва артилерийски обстрел, вероятно между 02:00 и 02:30 ч. през нощта. В 03:00 ч. християнските войски, аканджиите, азебите и яята се хвърлят в атака по цялата дължина на стената. Задачата им е да изтощят защитниците и да изправят достатъчно стълби по стената, за да улеснят предстоящата атака на втората линия. Ромеите ги отблъскват, но с цената на жертви и изтощение.

Отстъплението на войските от първата линия е заглушено от ново османско настъпление – в 05:00 ч. сутринта анадолските войски атакуват насипите при Романовата порта в опит да ги преодолеят. След двучасово сражение и те са отбити. Силите на защитниците намаляват значително. Те са претърпели и сериозни загуби.

07:00 ч. сутринта…османците започват обстрел с оръдията срещу насипите при Романовата порта  с надеждата да изтласкат защитниците от позициите им. След краткия обстрел, султан Мехмед нарежда част от еничарите да атакуват насипа. По това време защитниците на Константинопол все повече са изтощени от непрестанните атаки. По време на обстрела парче от снаряд ранява капитан Джустиниани в ръката, гърдите и крака. Тежката рана го принуждава да нареди на хората си да го изнесат от позициите. Василевсът Константин XI настоява раненият Джустиниани да остане на позициите за морална подкрепа на защитниците, но последният настоява да бъде изнесен и превързан. Предусещайки развоя на събитията, хората му го отнасят директно на кораба му в готовност на напуснат пристанището преди османците да са нахлули.[2]

Въпреки трудното положение, защитниците – ромеи и италийци удържат напора на еничарите при насипа на Романовата порта. Положението е същото при Влахерните и при Златния рог. Частите на Заганос паша, които атакуват от Галата в посока Влахерните са спрени, както и тези на Караджа паша, които напредват към пробойните в стената при прота Ксилокерки и порта Влахерни също са задържани от защитниците.

Наблюдавайки затрудненото положение на войниците си, Мехмед II заповядва да се подготвят резервите за влизане в битка – остатъците от еничарите и спахиите. Султанът заповядва да бъдат обстреляни насипите около Романовата порта с оръдието на Урбан, за да бъде разбит насипът и войниците му да влязат лесно. Мехмед е наясно, че защитниците са уморени, но разбира и че неговите сили в битката също се изтощават. Султанът избира точния момент за вкарването на свежи сили в боя. В 11:00 ч. Мехмед се хвърля в боя начело на последните му останали войски. Виждайки положението по фронтовете, император Константин XI Палеолог също влиза в сражението с отрядите си.

Ромеи и османци се изправят едни срещу други. Най-тежки са сраженията при Романовата порта. Мехмед II се изкачва върху насипа с последните си части и се сражава редом с войниците си. На метри от него се сражава и ромейския василевс. Това е една от последните битки в Средновековието, в което двамата владетели на враждуващите държави се бият редом с войниците си. Критовул разказва, че в ранния следобед, докато се биел около Романовата порта, султанът чул как ромеите помежду си си викат, че битката е загубена и напускат позициите си. Критично се отнасям към този момент, разказан от Критовул, тъй като едва ли би било възможно да стане ясно какво се случва в разгара на битка, още по-малко пък да се записва какво точно е вършил един боец, макар и владетел, докато е въртял меча на първата бойна линия.

Виждайки, че сред войниците му се шири паника, император Константин XI групира последните си сили зад насипа и ги повежда лично в атака срещу настъпващите войници на Мехмед II. Няма как да знаем дали двамата владетели са се срещнали очи в очи с мечове в ръце. Различните извори съобщават различно и въз основа на това не можем да кажем ясно какво се е случило в ранния следобед на 29.V при Романовата порта. Всеки автор описва събитията в онзи момент от своята гледна точка. Почти никой не е напълно обективен…

Поне със сигурност знаем какво се е случило след 13:00 ч. при стените на Константинопол – макар и да е прекалено малко и да може да се събере в три изречения.

Първото сигурно е, че към 13:00 ч., след двучасово сражение, силите на Мехмед преминават насипа при Романовата порта и навлизат зад стените. Спорно е обаче те ли са първите влезли в Константинопол или преди тях са влезли части от отряда на Караджа паша, който атакува при Влахерните. Вероятно става въпрос за разлика в минути между двата пробива, но поради липсата на подробни данни не е възможно да бъде изяснено коя от османските части е влязла първа зад стените на Константинопол.

Второто сигурно е, че Константин XI Палеолог, последният ромейски василевс, се е сражавал до последно начело на войниците си и е убит.[3] Около смъртта му и до днес се носят различни версии. Барбаро пише в дневника си, че съдбата на императора е неизвестна, но „…неколцина казаха, че са го съзрели сред труповете…“ или е бил прегазен от нахлуващите османци още при Романовата порта.[4]

Третото сигурно е, че към 15:00 ч. следобед османците разбиват защитниците и влизат в града. Започват да убиват всеки, когото видят, ограбват домове и поробват жителите на града. Барбаро пише, че на всяка къща, в която са влезли, османците поставят по едно червено знаме. Мехмед II изпраща напред личната си гвардия и еничари да охраняват важните обществени сгради и да ги предпазят от разграбване.[5]

Последните защитници, които удържат до вечерта на 29.V са каталаните.

---

[1] Ръсниман, С. Падането на Константинопол, https://www.istorianasveta.eu/

[2] Гюзелев, В. В лето от Христа 1453, цит. Дневникът на Николо Барбаро, с. 141; Барбаро обвинява Джустиниани в малодушие и предателство, като твърди, че генуезкият предводител въобще не е бил раняван, е избягал като видял настъпващите части на Мехмед и е побягнал из града, крещейки „Турците влязоха в града!“. Причината за това вероятно се корени в омразата между венецианци и генуезци.

[3] ГИБИ, т. 12, с. 302

[4] Гюзелев, В. В лето от Христа 1453, цит. Дневникът на Николо Барбаро, с. 143

[5] Пак там, с. 145