Кога: 895-896 г.
Кои воюват: България, маджари
Съюзници: печенегите (като съюзници на България)
Резултат: българска победа
Предистория:
През 894 г. българските войски, водени от младия княз Симеон нанасят поражение на ромеите в Одринска Тракия. Това предизвиква страховете на ромейския император Лъв VI Философ от евентуална българска атака срещу Константинопол. За да предотврати продължаването на българското настъпление, ромейската дипломация по заповед на василевса, предприема експедиция на север при маджарските племена, които обитават териториите около североизточната българска граница.
Първият етап – доминация на маждарите (894-895 г.)
През есента на 894 г. маджарски войски нападат Отвъддунавска България. Симеон е принуден да се изтегли от Адрианопол и да се завърне в земите си.
Зимата на 894/895 г. преминава в игра на нерви между Преслав и Константинопол. Българският княз обвинява ромейския посланик в Преслав Константинаки в шпионаж и го затваря в тъмница. Този ход има за цел да предизвика гнева на Лъв VI. Очакванията на Симеон се оправдават – ромеите пращат войски по южната българска граница през зимата на 894/895 г. под командването на доместика Никифор Фока, който е изтеглен от Южна Италия. До сблъсъци не се стига.
С идването на пролетта Симеон повежда армията си срещу маджарите, които са прехвърлени в Добруджа от ромейския флот на друнгарий Евстатий, който разкъсва веригите, с които българите са пресекли делтата на Дунав.[1] След сражение в околностите на Дръстър маджарите успяват да изтласкат българите в крепостта и да ги обсадят. Симеон вижда възможност да спечели време, в което да парира опитите на ромеите да го принудят да признае поражение и паралелно с това да приложи върху тях собствената им стратегия – да намери съюзник, с който да удари подкупените от тях маджари в гръб и след това да обърне армиите си в настъпление на юг. Подобна сложна стратегия е прецедент в българската история, тъй като представлява съчетание между силата на оръжието и дипломацията.
Дипломатическата игра между Симеон и Лъв VI (895 г.)
Император Лъв VI изпраща в Дръстър като свой пратеник бившият преподавател на Симеон в Магнаурската школа Лъв Хиросфакт с идеята той да склони българина да сключи мирен договор с империята по нейните условия. Още с идването му в Дръстър Симеон решава да се съгласи да преговаря с ромеите за мир, изисквайки размяна на военнопленници, за да има оправдание да протака преговорите. Той открито се подиграва с астрологичните способности на василевса, искайки от него да предрече съдбата на пленниците. Съдейки по запазената от онзи период кореспонденция между Симеон и Лъв става ясно, че българинът е контролирал ситуацията през повечето време. [2]
Сюзът между българи и печенеги
Докато протака преговорите с ромеите, князът изпраща делегация при печенежкия хаган с предложение за съвместно нападение срещу маджарите. Печенжкият хаган приема предложението и повежда войските си в гръб на маждарите. Докато са заети да се отбраняват от печенежкото нападение, Симеон получава така търсената възможност да разбие маждарските войски, които обсаждат Дръстър през пролетта на 896 г. и да настъпи отвъд Дунава, обръщайки в бягство маджарските отряди.
Битката при Южен буг (896 г.)
Пред лятото на 896 г. Симеон събира своята войска и получава подкрепления, които са събрани от неговия баща княз Борис Михаил, който за втори път след оттеглянето си от властта напуска манастира, но този път за да помогне на сина си в отбраната на държавата. Българските войски поемат на север към Днепър, където се намират основните сили на маджарите.
Българи и маджари се срещат в околностите на р. Южен Буг, която се намира на територията на днешна Украйна. Известно е, че старият княз Борис заповядва тридневен пост на войниците преди да влязат в сражение. Към българските войски се присъединяват и печенежки отряди. В завързалото се сражение маджарските сили са напълно разгромени от българите и печенегите. Възползвайки се от победата, българският владетел преселва маджарите на запад в областта Панония, където през 1000 г. те ще основат Унгария, която ще бъде важна сила в региона до покоряването ѝ от Сюлейман Великолепни след битката при Мохач в 1526 г.
[1] ГИБИ, Т. V.С.1964, с. 123
[2] ГИБИ, Т. IV. С. 1961, с. 176–178.
Военна История 