Как се става император?

Императорът на Никея Йоан III Дука Ватаци е единственият император на тази част от разпадналата се след превземането на Константинопол от кръстоносците Ромейска империя, който не е представител на династията основател на империята – Ласкаридите. Той е военачалник. Издига се пред император Теодор I Ласкарис заради военните си успехи срещу кръстоносците. Сключва брак с дъщерята на императора Ирина Ласкарина. Ватаци става император през 1222 г. след смъртта на своя тъст Теодор I Ласкарис. Той довършва започнатото от предшественика си укрепване на източната граница на империята срещу нашествие от страна на Иконийския султанат на селджукските турци. По негово време Никея се затвърждава като водеща военна сила в региона на Мала Азия. Ватаци започва усилия за изгонването на латинците от Константинопол и възстановяването на Ромейската империя.

В първите години на неговото самостоятелно управление (1222-1224 г.) Ватаци се изправя пред вътрешна нестабилност. Роднините на покойния император Теодор I Ласкарис оспорват легитимността на Ватаци като император. Те се ползват с подкрепата на латинските барони в Константинопол. Братята на Теодор Ласкарис – Алексий Ласкарис и Исак Ласкарис са най-дейни в борбата срещу Ватаци. Избухналата гражданска война в Никея е добре дошла за латинците, които се надяват на елиминират Никейската империя преди още да е стъпила здраво на краката си. Всичко свършва през 1224 г. когато войските на Алексий Ласкарис и Исак Ласкарис, които са подкрепени от рицарите на Тиери дьо Валкур, са разгромени от войските на император Йоан III Дука Ватаци. Алеский и Исак са убити. По този начин той утвърждава властта си и пресича окончателно надежните на управляващия император в Константинопол – Робер I дьо Куртене да предизвика нестабилност и да елиминира основната заплаха пред себе си от изток – Никейската империя.

Първите походи срещу латинците. Съперничеството с Теодор Комнин (1225-1230 г.)

През 1225 г. Ватаци повежда войските си през Дарданелите срещу латинските владения в Одринска Тракия. Никейците превземат Адрианопол и стават непосредствена заплаха както за Константинопол, така и за амбициите на епирския деспот Теодор Комнин Дука Ангел да вземе града на василевсите за себе си и той да се обяви за император на Ромейската империя. Господството на Ватаци на Адрианопол е краткотрайно. През 1227 г. градът е превзет от Комнин и последният започва да подготвя офанзивата си срещу Константинопол.

В тази заплетена ситуация решаващата роля изиграва българският цар Йоан Асен II. През пролетта на 1230 г. Теодор Комнин повежда поход срещу българските земи. На 09.03.1230 г. армията на Йоан Асен нанася поражение на войските на епирския деспот. Самият Комнин попада в плен. Това се явява златна възможност за Ватаци. Той на практика се освобождава от главния петендент за ромейската корона.

Българо-никейският съюз. Кой кого използва?

Българската държава се обособява като потенциален претнедент за Константинопол, поне в очите на никейците и трябва да бъде привлечена на тяхна страна, за да не започне сама да предявява претенции към града на царете. В периода 1230-1235 г. се наблюдава сбилжаване между България и Никейската империя. Сключен е брак между дъщерята на Йоан Асен II – Елена и сина на Йоан III Дука Ватаци – Теодор Дука Ласкарис. На църковния събор в Лапсак през 1235 г. е възстановена българската партиаршия (ликвидирана през 1018 г. от император Василий II).

През 1235 г. българи и никейци започват война срещу латинците. Двете армии обсаждат Константинопол по суша и море. Никейският император решава, че може да си послужи с българите като съюзник – едва ли не те да атакуват Константинопол по суша и да изнесат основната тежест на пробива на стените, а никейците да влязат едва ли не на готово в града. Йоан Асен усеща подобна хипотеза и изтегля войските си от обсадения Константинопол. Отношенията между България и Никея започват да се разпадат. Две години по-късно, през 1237 г. отношенията между двете сили отново се стоплят. Йоан Асен и Ватаци отново започват съвместни военни действия срещу кръстоносците. Обсаждат Цурулон (дн. Чорлу), но опасявайки се от сценарий идентичен с този от обсадата на Константинопол през (1235 г.), Йоан Асен изгаря всичките си обсадни машини и изтегля войските си.

Странният съюз между Ватаци и Фридрих II Хохенщауфен

Междувременно, през 1236-1237 г. папа Григорий IX заплашва никейския император с кръстоносен поход в подкрепа на задъхващата се под никейските удари латинска империя. Предвид противоречивата политика на Йоан Асен, Ватаци се оказва пред хипотезата да остане без съюзник при един евентуален кръстоносен поход срещу него. Никейският император предприема много любопитна стъпка – той започва да води преговори за съюз с императора на Свещената Римска империя Фридрих II Хохенщауфен. До 1238 г. съюзът между двамата императори, който изглежда невъзможен по ред причини, се реализира. Тогава Фридрих II Хохенщауфен признава Йоан III Дука Ватаци за „император на гърците“. В следващите години Ватаци изпраща войски в помощ на Фридрих II, който пък предотвратява кръстоносен поход срещу никейците.

През 1241 г. съюзът е скрепен и с брак между дъщерята на Фридрих II Хохенщауфен – Констанс фон Хохенщауфен и никейският император Йоан Дука Ватаци. Констанс приема православието и името Анна. В следващите години Ватаци непрестанно оказва подкрепа на Фридрих с войски и провизии. Това е доказателство за икономическата мощ, с която разполага по негово време Никейската империя. Известно е, че между 1247 и 1250 г. през владенията си в Епир (които е установил след като е превзел тези територии от българската държава през 1246 г.), Ватаци е изпращал ежегодно войски и други средства на своя немски съюзник.

Завоеванията на Ватаци на Балканите (1241-1254 г.)

На 24.06.1241 г. цар Йоан Асен II умира. Това е тежък удар за българската държава, която се явява основният съперник на Никейската империя на Балканите. На трона в Търново сяда малолетният Коломан I Асен – син на Йоан Асен от брака му с Анна-Мария Унгарска. Държавата започва да се дестабилизира поради вътрешни раздори. В същото време Йоан III Дука Ватаци умело се възползва и стъпва здраво на Балканския полуостров.

Още през 1241 г. никейците поемат към Солун, където управляват Теодор Комнин и синът му Йоан Комнин. През 1242 г. Солун е превзет от войските на Ватаци, а препатилият Теодор Комнин е изпратен в Мала Азия, където умира през 1253 г. През 1246 г. никейските войски настъпват с нова сила срещу българските земи. Възползвайки се от факта, че на търновския престол стои малолетен цар, Йоан III Дука Ватаци превзема българските крепости Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина, Станимака, Кричим, Перперек и др. По този начин никейците на практика завладяват всички територии, които Йоан Асен II е превзел след битката при Клокотница, както и територии, които са български още от времето на Калоян. Любопитно е защо Йоан III Дука Ватаци не предприема нов опит да превземе Константинопол. Няма сведения и за някакви сериозни стълкновения и по източната му граница, където по онова време вече са наближавали ордите на разрастващата се Монголска империя.

Наследството на Ватаци:

На 03.11.1254 г. Йоан III Дука Ватаци умира в Нимфеон. На трона сяда неговият син Теодор II Дука Ласкарис.

Йоан III Дука Ватаци оставя след себе си една империя, която има владения върху два континента. Въпрос на време е Никея да отвоюва Константинопол и да възстанови Ромейската империя. Освен това той оставя една силно укрепена източна граница, която пази империята от нападения от страна на монголите и селджукските турци. След него Никейската империя вече е укрепнала и се установява като могъща военна сила в региона. Благодарение на неговата политика и завоевания става възможно през 1261 г. войските на Михаил VIII Палеолог да отвоюват Константинопол от кръстоносците и да възстановят Ромейската империя – грешка или правилна стъпка е било това е въпрос на лична оценка на изследователите.