Конфликт: Войни между България и Източната римска империя

Кои участват:

1. България

• Армия: между 10 000 и 20 000 бойци
• Главнокомандващ: хан Телец
• Загуби: големи

Резултат: победа за Източната римска империя

Предистория:

След преврата срещу хан Севар, последният владетел от династията Дуло, през 753 г., България изпада във вътрешнополитическа криза. На престола се възкачва Кормисош, произхождащ от аристократичния род Вокил. Неговото управление е краткотрайно – до 756 г., когато е детрониран. Във външната си политика ханът се проявява като противник на поддържаната от последните владетели от Дуло мирна политика спрямо Източната римска империя. През 755 г. Кормисош организира военен поход срещу Империята и достига в близост до стените на Константинопол. Настъплението на българите е спряно от ромеите в околностите на Силиврия. От следващата 756 г. започват непрестанни походи на ромейския василевс Константин V Копроним срещу България с една-единствена цел – ликвидирането ѝ. През 756 г. в околностите на крепостта Бурдизон българите претърпяват тежко поражение от ромеите. В чест на победата си, Константин V Копроним преименува мястото на Булгарофигон („българското поле“). Това поражение коства трона на хан Кормисош. Вероятно той е свален с преврат.

След падането на Кормисош, на престола се възкачва Винех, представител на друг род – Укил. Спорно е дали е от друг род или е представител на рода Вокил, от който е и Кормисош. Винех идва на власт в напрегнат момент. След като е отблъснал нападението на Кормисош, Константин V Копроним продължава похода си на север и достига до българските граници. Армията на хан Винех пресреща ромеите в околностите на Маркели, дн. Карнобат. В завързалото се сражение българската войска е разгромена.

За първи път в историята на младата българска държава се случва нейната войска да претърпи две поражения от ромеите в рамките на една година. 756 завършва с ромейско надмощие във военните действия и е логично да последва нов ромейски поход през пролетта на следващата година с цел довършване на започнатото. Император Константин V Копроним тръгва отново срещу България през 759 г. Българите обаче се възползват добре от времето, което имат – те възстановяват и доразвиват системата от укрепления по старопланинските проходи и преценяват, че ще е най-разумно ромейската армия да бъде пресрещната в някой от проходите и да бъде атакувана същевременно и от засада. По този начин спирането на настъплението ѝ би било сигурно.

Ромейската армия, водена лично от василевса Константин V Копроним настъпва към България и достига старопланинските проходи. Василевсът решава да преминат пред прохода Верегава (днес Ришки проход). Българите, които очевидно са наблюдавали маневрите на ромейската армия около планината, устройват засада по протежение на прохода и изчакват ромеите да навлязат в него. Когато навлиза в прохода, ромейската войска е атакувана от засада и напълно разгромена. Победата при Ришкия проход дава възможност на хан Винех да започне настъпление на ромейска територия, но той решава да не се възползва от победата си и започва мирни преговори с Империята. През 761/762 г. избухват междуособици, като главнодействащи лица в тях са боилите от родовете Укил и Угаин. Надделяват боилите от Угаин, хан Винех е детрониран и убит. Спорно е обаче през коя година са се случили събитията около падането на Винех. Според Васил Златарски годината е 761. Моско Москов и Иван Венедиков обаче се обединяват около годината 760. Настоящата статия възприема тяхната теза.

Възкачването на Телец на българския престол:

След падането на Винех от власт, през 760 г., за български владетел е провъзгласен Телец. Той е представител на друг аристократичен български род – Угаин. Телец поема държавата в труден период за нея. Все пак, за сравнение с предшественика си Винех, той се намира в по-изгодно положение. Българите са нанесли поражение в Ришкия проход на ромейската войска и това им дава възможност да разгърнат широко настъпление в Тракия.

Военните действия от пролетта на 763 г.:

Хронистът Теофан Изповедник пише, че император Константин V Копроним поема на поход в Тракия на 16.VI.763 г. По море към българските земи тръгва флот от 800 ромейски кораба. Той нищо не споменава за числеността на ромейската армия. Според Теофан хан Телец събира армия от съседни племена (вероятно славяни), която наброява около 20 000 души.

Битката:

Според Теофан, василевсът стига до Анхиало с войската си и се разположил на лагер в околностите на града. Телец пристига на 30 юни (петък) и веднага започва сражение с ромеите. Всъщност Телец изгражда укрепления с цел да отблъсне предстоящата ромейска атака. Доколкото е известно укрепленията са се намирали в околностите на Айтос. Вероятната причина да се реши на сражение с ромеите е била численото превъзходство, което е имал над противниците си.

Според думите на Теофан, след като пристигнал, Телец веднага нападнал ромейската армия. Хронистът посочва, че сражението е продължило от 5 часа до късно, което по-скоро навежда на мисълта, че Телец е водил войската си доста неразумно. Вероятно владетелят е поел на път от Айтос към Анхиало сутринта на 30 юни и не се съобразил с вероятността да пристигне при ромеите с уморена от прехода и горещините войска, която не би била ефективна в битка с армия, която е добре отпочинала и добре снабдена по море.

В завързалото се сражение стратегическото предимство е на страната на ромеите. Те са разположени между Поморийското езеро и Черно море. Фланговете им са защитени от обкръжение. Българската конница атакува фронтално ромейските сили. Настъплението на кавалерията обаче е пресечено от ромейските копиеносци, които в сгъстени редици правят преминаването на българската кавалерия напред невъзможно. Армията на Телец дава големи загуби и е принудена да се оттегли от сражението. Самият владетел се спасява с бягство от бойното поле.

Последици:

Преки териториални последици от сражението няма. Границата между българи и ромеи остава непроменена. В политически план обаче сътресенията са налице. Напълно логично за онази епоха, в България хан Телец е набеден за основен виновник за поражението. Той и всичките му приближени са убити. Император Константин V Копроним се връща в Константинопол и отпразнува с триумф победата си срещу българите. Любопитно е обаче защо не е продължил похода си към вътрешността на страната.